Терминът „иновативни модели на финансиране“ се отнася до механизмите и инструментите, разработени с цел да се осигури адекватно финансиране за широкомащабно и цялостно обновяване на сградите за постигане на енергийна ефективност. Примерите за тези модели включват инструменти като:
Въпреки че тези схеми са се доказали като успешни и са били приложени в редица държави, те все още не се радват на повсеместно използване в цяла Европа. Все още съществуват някои затруднения, които възпрепятстват разпространението и повсеместното им прилагане. Ето защо „CITYnvest“ цели да преодолее именно тези пречки.
Договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат (ДЕСГР) са форма на 'креативно финансиране' на капиталови подобрения, при които средствата за енергийно обновяване се осигуряват от намалените разходи. При този вид договорености външна организация („дружество за предоставяне на енергийни услуги“ или „ДПЕУ“) реализира проект за подобряване на енергийната ефективност или проект за възобновяема енергия и използва средствата от спестените разходи или произведената възобновяема енергия за покриване на разходите по проекта, в това число и инвестиционните разходи. Презумпцията е, че дружеството няма да възстанови разходите си, освен ако проектът не генерира очакваните енергийни спестявания. Определението за тези договори, както и повече информация за тях, можете да откриете на интернет сайта на Европейската комисия.
„ДПЕУ“ е съкращение от „дружество за предоставяне на енергийни услуги“. Използва се и терминът „дружество за енергийни спестявания“. Те представляват дружество или друго юридическо лице, което предоставя енергийни услуги или осъществява други подобрения на енергийната ефективност в помещенията на даден енергиен потребител и което поема известен финансов риск при тази си дейност. Заплащането за предоставените услуги се основава (изцяло или отчасти) на постигането на определени подобрения в енергийната ефективност.
Финансирането от трети страни се отнася единствено до дълговото финансиране. Проектите се финансират от трета страна, която обикновено е финансова институция или друг инвеститор, или ДПЕУ, а не от потребителя или клиента.
Финансовият инструмент е техниката на финансиране, която се използва за осигуряването на средства за проектите. Тя може да бъде:
Фондовете за револвиращи кредити са източник на средства за множество проекти за устойчива енергия. Револвиращите фондове могат да осигурят финансиране за проекти, които нямат достъп до друг вид кредитиране, отпускано от финансовите институции, или финансиране с лихва под пазарния процент (т.нар. „кредити при облекчени условия“). Названието на този вид фондове идва от револвирането на погасените средства, с които централният фонд се презарежда при погасяване на отпуснатите за индивидуални проекти кредити, като по този начин се създава възможност за отпускането на други кредити за нови проекти. Револвиращите фондове за устойчива енергия осигуряват финансиране на страните за осъществяването на проекти за енергийна ефективност, възобновяема енергия, както и други проекти за устойчива енергия, които генерират икономии на разходите. Тези икономии се проследяват и се използват за попълване на средства във фонда за следващата поредица инвестиции, като по този начин се осигурява устойчив цикъл на финансиране и същевременно се снижават оперативните разходи и се намалява въздействието върху околната среда. Зеленият фонд на гр. Лондон е един добър пример за фонд за револвиращи кредити. Определението за този вид фондове можете да откриете на интернет сайта на ManagEnergy.
REScoop е пример за модел за взаимопомощ. REScoop е акроним от съставното наименование „Кооперация за енергия от възобновяеми източници (Renewable Energy Sources Cooperative)“. Тези кооперации са граждански инициативи, които разработват проекти за възобновяема енергия и/или енергийна ефективност, продават тази енергия или предоставят услуги на нови инициативи. Терминът „REScoop“ не само дефинира правно кооперациите, но също така обхваща и общностните инициативи за енергия с какъвто и да било друг правен статут. В Европа съществуват около 2 500 REScoop инициативи. Повече информация можете да откриете на интернет сайта на Rescoop.
Колективното финансиране е нов алтернативен източник на финансиране. То се отнася до отправените покани до обществеността, обикновено по интернет, за финансирането на даден проект чрез дарение, парична вноска в замяна на възнаграждение, предварително заявяване на продукти, кредитиране или инвестиции.
Определението за този вид финансиране можете да откриете на интернет сайта на Европейската комисия.
Облигацията е дългов инструмент, посредством който даден инвеститор предоставя средства на дадено лице (обикновено юридическо лице или държавно ведомство), което заема средствата за определен период от време при плаващ или фиксиран лихвен процент. Облигациите се емитират от дружества, общини, държави и правителства за набирането на средства и за финансирането на техните проекти и дейности. Зелените облигации са всички онези инструменти, които се използват изключително за финансирането на приемливи за финансиране зелени инвестиции.
В доклада, в който се прави преглед на иновативните модели на финансиране и управление на широкомащабно саниране, се поясняват възможните механизми и инструменти, който могат да бъдат използвани от местните власти при обновяването на сградния им фонд. Документът представя характеристиките на най-ефективните инициативи, които се разработват и реализират понастоящем, както и характерните за всеки един от моделите предизвикателства и рискове.
Ръководството за изграждане на „едно гише“ по въпросите на енергийното обновяване пояснява начина за стартиране на проекти за енергийно обновяване и определя основните предизвикателства и фактори за успех. То може да бъде изтеглено (на английски език) от библиотеката с ресурси.
Европейският съюз си е поставил за цел да повиши енергийната ефективност с 20 % до 2020 г. и с 27 % до 2030 г.
Съществуват две европейски директиви, които касаят намаляването на енергийното потребление на сградите: Директивата относно енергийните характеристики на сградите („ДЕХС“ от 2010 г., която трябва да бъде преразгледана преди 1 януари 2017 г.) и Директивата относно енергийната ефективност („ДЕЕ“ от 2012 г.).
ДЕХС включва разпоредби по следните въпроси:
ДЕЕ включва:
Считано от 9 юли 2015 г., изискването за разгъната използваема застроена площ бе намалено от 500 м2 до 250 м2 както по отношение на сертификатите за енергийни характеристики (чл. 12 от ДЕХС), така и по отношение на 3-те процента обновявания на обществени сгради (чл. 5 от ДЕЕ).
Първият принцип на енергийната ефективност е признанието, че най-големият местен енергиен източник в Европа е енергийната ефективност. За първи път този принцип е включен в стратегията за енергиен съюз на Европейската комисия.
Като организационен принцип, той важи за всички политически и инвестиционни решения и включва:
Местните власти служат за пример и стимулират иновативните инструменти за финансиране на енергийната ефективност, особено в обществените сгради и общественото осветление. Местните власти могат да стимулират по-нататъшното навлизане на пазара и развитието на енергийната ефективност.
Местните власти имат полза от подобренията в енергийната ефективност и, тъй като са най-близо до гражданите, могат да ги насърчат да се включат в този процес и да подкрепят моделите за взаимопомощ и финансиране и да се възползват от тях.
За постигането на целта на ЕС по отношение на енергийната ефективност са необходими инвестиции в размер на повече от 100 милиарда евро годишно. Ето защо в ЕС са разработени няколко схеми за подпомагане:
ЕС си е поставил цел за 20 % енергийна ефективност до 2020 г. При все това настоящите индикативни национални цели, представени от държавите-членки, взети заедно, не успяват да постигнат тази цел. Поради много изключения, изискваните от държавите-членки годишни спестявания са сведени до 0.8 %.
Директивата относно енергийната ефективност и енергийните характеристики на сградите ще бъдат преразгледани през 2016 г. ЕС може да използва момента, за да разпореди стриктно прилагане на законодателството и по-добър мониторинг на напредъка.
Една опростена, хармонизирана и последователна система за мониторинг и докладване на законодателството по въпросите на климата и енергетиката, основаваща се на задължителни модели, би повишила прозрачността и подобрила регулацията.
Местните власти дават водещ пример и разработват нови иновативни модели на финансиране с цел ускоряване на темповете за обновяване, мобилизиране на необходимия капитал и създаване на публично-частни партньорства. Тъй като са най-близо до гражданите, местните власти са в състояние да ги ангажират в постигането на целите по енергийната ефективност. Въпреки това местните власти имат ограничен достъп до финансиране, защото условията за получаване на техническа помощ често пъти изключват малките и средни по размер местни органи на самоуправление. По-голямата подкрепа за обединяването на проекти на различни местни органи ще им позволи да достигнат критичния размер за инвестиции и да предложат приемливи за финансиране проекти.
Стратегиите за фискална консолидация влияят върху капацитета на местните и регионални власти в определени държави-членки да започнат инвестиции. Регулаторните рамки (Европейската система от сметки, неутралността и „правилата за консолидация на дългове“) могат по-добре да подкрепят публичните инвестиции в енергийната ефективност и да гарантират правилни оценки на риска и дългосрочни капиталови изисквания за инвестициите. Законодателните рамки могат да подкрепят по-нататъшното развитие на пазарите за договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, основаващо се на гражданите финансиране, зелени облигации и други инструменти, представени от „CITYnvest“.